Община Босилеград
Географско-
краеведско изследване
Съдбата и времето не винаги са
били много благосклонни към нашето минало. Голяма част от историческите събития,
които биха могли да осветлят редица днешни проблеми, не са запазени в
историческите източници - този своебразен, така наречен екран на историята.
Много от онова, което би могло да бъде днешна наша гордост е изгубено през
изминалите столетия. Историците и краеведите са именно хората, наели се с
нелеката задача да съберат мозайката на историческите събития от отломъците на
най-различни източници, за да възтановят живота на нашия народ през отдавна
минали времена. Все още са много „белите петна" в това отношение. Ето защо е
толкова стойностна и значима работата на всички тези хора, посветили се на
делото да издирват и да правят достояние на обществото изгубените следи от
миналото.
В голяма степен именно от тях зависят тези непреходни ценности от нашето минало
да бъдат събрани и запазени и по този начин изпратени в бъдещето. Знае се, че
дистанцията на годините променя мащабите на събитията. Неща, които днес
изглеждат обикновени, незначителни, могат да придобият голяма стойност след
време. Някогашни, като че ли дребни факти, днес могат да бъдат особено важни за
изясняване на определени исторически събития и за тяхното изследване.
До неотдавна се считаше, че Босилеградския край за науката през XIX век е
представявал същинска terra inkognita - бяло петно върху географските карти.
Това заключваме от първата географска карта на Хайнрих Киперт, която автора
обнародвал през 1853 година във Виена за нуждите на австрийския генерал-щаб.
Никакви сведения за краището няма там. И Константин Иречек в своя „Дневник"
(1884 г, Пловдив), пише как се изненадал, когато със своя другар, геолога А.
Златарски, пътувайки, влезнал в „някаква си Изворска околия" за която по-рано не
бе чувал. Но веднъж срещнал се с Краището, той оставил ценни сведения за него в
„Княжество България" и „Пътувания по България''. Малко повече сведения за
Краището - западно от Босилеград, дава Риста Николич (1912 г.), като изследва
няколко селища от Босилеградско. Следва класическата монография на известния
български учен от Босилеградско Йордан Захариев „Кюстендилско Краище", печатана
през 1918 година, в която се дават обширни сведения за този край. В по-ново
време внимание заслужават трудовете на Славка Драганова „Кюстендилски регион
1864-1919", София, 1996 г, Жеко Попов „Кюстендилски окръг-икономика, партии,
борби 1878-1918", Кюстендил, 1992 година, които дават не малко сведения и за
Босилеградско.
Съществуват и други източници от този и по-новите периоди за този край, от които
по-важните данни са извлечени и са дадени в тази книга.
Горан Миланов
Електроната версия на книгата в PDF
формат можете да свалите тук.
Горан Янков Миланов
ОБЩИНА БОСИЛЕГРАД Географско-краеведско изследване
Издател: Народна библиотека „Христо Ботев" Босилеград
За издател: Асен Михайлов
Коректор-редактор: Лилия Тончева
Компютерни обработки: Горан Миланов Тина Тасев
Дизайн на кориците Милан Асенов
Печатница: Тираж: 300 егземпляра
Спомоществовател за издаване на книгата - Община Босилеград начело с кмета
Владимир Захариев и Националния съвет на националното малцинство на Българите в
Сърбия
